В сутрини като тази, човек можеше да види очите на планински кози по склоновете на планината от един ден път на кон. Чистия въздух изпълва дробовете и а студа избистряше ума! А Дар определно имаше нужда от избистряне на ума и забравяне на снощната случка.
Вече на цели 10 години, той започваше да осъзнава значението на женските прелести и дори си имаше няколко завоевания сред кръчмарските слугинчета и прислужниците в хановете. Придобил достатъчно самочувствие, а и изглеждащ малко по-висок от връсниците си, макар и прекалено хърбав от всички, които познаваше, той се радваше на завидна слава сред женското съсловие . От известно време, наред с всекидневните гоненици, игри на топка и какви ли още не пакости и бели, Дар бе открил, че притежава дарбата да забелязва неща, за които останалите около него дори не подозираха. В гората от сгради, в която му се налагаше да живее, за него бе нормално да предусеща настроенията на хората около него, включително на градската стража и да си обира крушите веднага, щом усетеше, че става напечено. По този начин успя да си спечели славата на доста изпечен крадец, ненадминат в изчезването след бърза джебчийска работа. Което съответно още повече увеличи славата му сред въпросните случинчета.
При последния му „удар“ обаче, се натъкна на препятствие, което се оказа непреодолимо. Излизайки от къщата на доста богат търговец с взети назаем няколко дребни, но много ценни предмета, които мислеше да върне някога, и тичайки с главата обърната назад в очакване на охраната на търговеца, Дар се сблъска челно с дъщеря му, която в това време се прибираше, придружавана от огромна дойка, от събиране с нейните приятелки. За зла участ дойката позна предметите и нададе шум и крясъци, достойни за градската арена, които нямаше как да останат незабелязани и нечути и всеки в целия квартал. Но не това направи впечатление на Дар. Дъщерята на търговеца бе много красива. Подобна красота той не бе виждал досега, което го накара да зяпне и да остане така може би цяла вечност. За съжаление това попречи на инстинктите му и в следващия миг видя тежката пазарска чанта на дойката да се приближава стремглаво към главата му. Нямащ време да реагира, Дар искрено се удиви на красотата на небето над него, което така бързо изпълни светогледа му, легнал по гръб на улицата.
Изпуснал всички неща, които бе взел от къщата на търговеца, той си плю на петите, за малко успявайки да избегне близка среща с търговеца и охраната му, както и повторен удар от дойката.
Същата вечер, разказвайки на приятелите си за неуспешния опит, при което един от местните побойници направи кратък, но доста жлъчен коментар, обвинявайки го в лъжа за всичко, което Дар бе разказал. Задължен от честта си на крадец да отвърне подобаващо, той набързо се сборичка с момчето, при което бе повален в гръб от приятелите му и отнесе страхотен пердах.
Така, с много цицини по главата, с подут нос и едвам виждащ с едното око, Дар стоеше на една от стражевите кули по крепостната стена на града и се опитваше да избистри главата си, все още пулсираща от ударите предната вечер. От горчив опит бе научил, че подобни рани се лекуват само с времето и се налагаше да преосмисли действията си за следващата една седмица, в която тупаника, които бе отнесъл щеше да поотмине.
Гледайки далечните снежни върхове тази сутрин и наслаждаващ се на сутрешното слънце, което макар и не толкова топло, носеше приятна топлина по лицето му, дар не усети кога отминаха два часа. Тъкмо когато реши да слиза от стената и да си намери удобно местенце да се покрие за няколко дни, колкото да утихне врявата, която със сигурност ще вдигне търговеца за неговото залавяне, когато в далечината забеляза конник, какъвто не бе виждал по тези краища на „света“ който той наричаше града и околностите му. Привлякъл вниманието му, той примижа, за да може по-добре да фокусира фигурата. Яздещ огромен черен жребец, непознатия изглеждаше по голям и от коня си. Извисявайки се на седлото, той бе облечен изцяло в сиво, а лицето му бе наполовина покрито от качулката на дълго наметало, покривайки целия му гръб и свободно падайки по задницата на коня. Но не облеклото привлече вниманието на Дар върху конника, а стойката му. Яздейки бавно, но спокойно, отдалече си личеше невероятната сила, която бе стаена в този мъж. Привидно отпуснат на седлото, добре оформените му мускули на ръцете и краката потрепваха при всяко рязко движение около него, готови за действие.
Всичко това, а и кожата на странника, станала тъмна от времето прекарано на открито, говореха на Дар, че той бе опасен човек, който трябваше да наблюдава, защото подобни хора не идваха често по тези спокойни места.